Children Of Bodom

Children Of Bodom е финландска metal група от Еспоо, Финландия. Има известни дебати около точното определяне на стила на групата, но звученето може да бъде описано като смеска между power и melodic metal с black metal влияния.

Първоначалните албуми на групата са повече към стила на power metal-a, но постепенно звученето се измества към melodic metal-a. Могат да се открият и елементи от black metal-а. Последните албуми клонят към industrial metal звучене, което отблъсква част от старите почитатели на групата.

Ранни години

Първоначалнният вариант на групата е сформиран през 1993 г. от китариста Alexi Laiho и барабаниста Jaska Raatikainen под името IneartheD. Двамата са се познавали от детство и са споделяли общи музикални интереси в heavy metal -a и death metal -a, откривани в групи като Stone, Entombed и Obituary. Малко по-късно след сформирането на IneartheD, се присъединява и басиста Samuli Miettinen, с което се оформя и първоначалния състав на групата. През август същата година излиза и техният демо запис Implosion of Heaven.

Самули е бил основния тестописец на групата през двете години в които свири в IneartheD. В края на 1995 г. той напуска групата, заминавайки за САЩ със семейството си. Последните приноси на Samuli Miettinen са в тестовете на песните към вторият демо запис на групата - Ubiquitous Absence of Remission. В това произведение, клавирите се появяват за пръв път в звученето на групата. За да постигнат това Alex и Jaska изпълняват клавирните партии отделно, а в последствие всичко бива било миксирано с останалите инструменти. След напускането на Samuli, текстовете започват да се пишат от Alexi, преди това ангажиран с композирането на самата музика.

По времето, когато Jaska е свирил на валдхорна в местна група, на репетиции се запознава с Alexander Kuoppala - тромпетист и виртуозен китарист. Малко след вторият демо запис на IneartheD, Alexander е поканен в групата, като ритъм китарист.

Басиста, избран да замени Samuli бил Henkka Seppälä, с когото Alexi и Jaska се запознават в училище. Освен изпълненията на бас китара, Henka често дублира, като бек вокал. Заедно с Henka през 1996 г., към групата се присъединява и клавириста Jani Pirisjoki.

С този състав, IneartheD записват и третото си демо - Shining. Този запис не е приет с възторг от звукозаписните компании. По това време музиката на групата намира малка подкрепа и е изпълнявана предимно в регионални сцени. Като последен опит групата решава да запише собствен албум, независимо и самофинансирано. Това е било предизвикателство, тъй като по това време никой от музикантите не е разполагал с пари.

Взискателността на Alexi към клавирните партии е причината Parishoki да напусне групата, но това става без скандали и пререкания. По това време приятел на Jaska, пианист на име Janne Wirman е избран за наследник на Jani.

Jani е липсващото звено, завършващо звученето на IneartheD. Точно тези клавирни партии характеризират стила, по-късно емблема на Children Of Bodom. През 1997 г. в този състав групата записва първият си самостоятелен албум - Something Wild. Преназначен е да бъде издаден от малка белгийска звукозаписна компания, но вторият вокалист Sami Tenetz праща записите и на Ewo Rytkonen от Spinefarm Records. Все пак IneartheD подписват първоначален договор. Обаче, собственика на Spinefarm, Evo е впечатлен от групата и е заинтересуван от подписването на договор с тях. Тази възможност е била много по-привлекателна, тъй като белгийската компания не е предлагала почти никаква помощ в разпространението и продажбата на албума.

За да подпишат договор с Spinefarm, е било необходимо да се промени името на групата, тъй като договора с белгийската компания бил подписан с името IneartheD. Предложение за името дошло от местен телефонен указател, където било споменато името на езерото Бодом. Езерото имало и подходяща за групата история, и след няколко възможности групата се спряла на окончателното си име - Children Of Bodom.

Бодом се свързва с жестоко убийство, случило се край езерото през 1960 г. Четерима младежи - две момчета и две девойки, били нападнати от предполагаем психопат, докато са лагерували край езерото. Единственият оцелял е полудял и се лекува в психиатрична клиника. Случаят все още остава неразкрит.

Something Wild

С идеята за популяризиране на предстоящия албум Something Wild, групата открива един от концертите на симфоничната black metal група Dimmu Borgir през 1997 г. Успехът на това преставяне е последван от незабавното внимание на представители от Nuclear Blast, който предлагат договор на Children Of Bodom, в рамките на Европа, започващ от следващата (1998) година.

Албумът Something Wild е официално издаден през ноември 1997, като за промоцията му групата записва видеоклип на песента "Deadnight Warrior". Видеоклипа е режисиран от Mika Lindberg с общ бюджет от €1000. Концепцията в него е относително семпла, включваща сцени на открито след снежна буря. В него Children Of Bodom свирят за няколко часа през нощта на температури около -15o C.

Първото европейско турне на албума започва през 1998 г. Тогава Children Of Bodom свирят заедно с групи като Hypocrisy, Covenant и Agathodaimon, но страдат от липсата на Jane Virman, приключващ своето образование. По време на това турне Jane е заменен от пианиста Erna Siikavirta.

Месеци по-късно, групата записва други две песни - "Towards Dead End" и "Children of Bodom". Последната е включена в компилация от Spinefarm Records, а непосредствено след излизането си остава на върха на финландските класации за осем поредни седмици. През късния август, Children Of Bodom, записват на живо "Forevermore", по време на концерт в Русия. По-късно същата тази песен е преименувана на "Downfall".

Второто европейско турне, групата предприема през септември 1998, но отново Jane не е с тях. Alexi кани тогавашната си приятелка - Kimberly Goss (от Sinergy и предишен член на Dimmu Borgir и Therion) за изпълнението на клавирните партии. В края на турнето Kimberly на свой ред кани Alexi да се присъедини към Sinergy - по това време група в началните етапи от развитието си.

Hatebreeder

Вторият албум - Hatebreeder, е записан в периода края на 1998 и началото на 1999 г. Първоначалното намерение било той да се казва Towards Dead End, но още в студиото групата решава да го прекръсти. Две седмици преди излизането на албума се появява сингълът "Downfall" с намерението да усили нетърпението на феновете. С официалното излизане на Hatebreeder, Children Of Bodom се появяват на върховете на много европейски класации.

През юли 1999 г., успехът на сингъла "Downfall" и на албума Hatebreeder позволява включването на Children Of Bodom в програмата на три концерта в Япония с групите Sinergy и ветераните In Flames. По време на два от концертите е записан и албум на живо - Tokyo Warhearts, в който групата изненадващо точно пресъздава студиините си записи. По тяхно желание никакви музикални ефекти не са добавяни към концертните записи в последствие.

Follow the Reaper

За следващия си албум, Children Of Bodom решават да използват студиото на Peter Tägtgren - Abyss в Швеция, вместо финландското Astia на Anssi Kippo, където са записвали целия си материал още от времето на демо албумите на IneartheD. Children Of Bodom написват осем нови песни за предстоящия албум, но докато са в студиото решават да включат и бонус "Kissing the Shadows", набързо композиран от Alexi. Запсите на албума се правят между август и септември 2000 г., като името което групата дава е Follow the Reaper. Официалното излизане на албума е в началото на 2001 г. Видеоклипа към песента от албума "Everytime I Die" е режисирана от финландеца Туука Темонен (Tuukka Temonen), малко след това.

Hate Crew Deathroll

През февруари 2002 г., Children Of Bodom започват работата си по предстоящия си албум Hate Crew Deathroll. Записите правят през август, но албума излиза официално през януари 2003 г. във Финландия. Албумът остава на върха във финландските класации общо три седмици, по-късно превръщащ се и в първият им златен (всички албуми достигат този статус, с изключение на Follow the Reaper, който е платинен).

Първото световно турне на Children Of Bodom започва през 2003 г. и продължава до края на 2004 г. Въпреки успеха и утвърждаването на групата, по средата на турнето, Alexander Kuoppala, решава да напусне групата по лични причини без да дава предизвестие. Тогава китаристът на Griffin - Kai Nergaard е поканен от Alexi да се присъедини, но Kai отказва. Тогава Roope Latvala от Stone заема временно мястото като сесиен музикант, до намирането на постоянно решение. Този състав е представен в Москва на 16 август 2003 г.

Are You Dead Yet?

След успешното приключване на световното турне с Латвала, той получава и постоянна позиция в групата. Групата записва и издава EP-то Trashed, Lost & Strungout. Малко по-касно се появява и сингъла "In Your Face", включващ песни от предстоящия албум, както и шегата кавър на Britney Spears - "Oops!... I Did It Again".

В края на 2005 г. излиза и албума им Are You Dead Yet?, включващ стил различен от това което преди това е характеризирало творчеството на Children Of Bodom. По-прости, но по-тежки китарни рифове са включени в музиката, както и елементи от industrial metal -a. Реакациите на публиката са противоречиви, но комерсиалният успех е безпорен. Албумът достига златен статус във Финландия, 16-ти в Германия, 16-ти в Швеция и 17-ти в Япония.

Следващото произведение на групата - DVD сингъл на песента "In Your Face" включващ видеоклип, материал за групата зад сцената и записи на живо от песента "Sixpounder" по време на участието в Wacken Open Air през 2004 г.