• Регистрирай се!       

Здрасти, Гост

Регистрирайте се | Влезте, за да видите съобщенията си | Контролен панел | Търси приятели

The Smiths

The Smiths - един прекрасен слънчев ден общ приятел запознава Джони Мар и Мориси и така се ражда най - важната група за британския поп - рок от времето на бийтълс.
През 1983 The Smiths издават първия си сингъл hand in glove чрез един от най - значимите инди лейбъли през 1980', а както се оказва и през 90' и новото хилядолетие - rough trade. Тази песен е преломен момент в историята на британската музика, защото предоставя на широката публика поетични лирики, градящи се на препратки към книги и филми и явна интелектуалност, почти незабелижима до онова време и рядко достигана и до днес. Този сингъл помага на Англия да се отърве от залялата я 'фалшива бийтълмания', ако използвам термина на дъ клаш - ню уейва и прави път за връщането към традициония китарен поп - рок, познат ни от времето на бритиш инвейжъна.
Мориси никога не е страдал от липса на желание да шокира с двусмислени лирики и спорни теми, около които да се градят песните му. В hand in glove много хора откриват хомосексуални намеци и изрази, което помага името на групата да придобие известно в определени среди.
Hand in glove достига до 125 място в сингъл чарта на Великобритания, става номер 1 в американските инди чартове и предизвиква безкрайни хвалби от английските седмични издания занимаващи се с музика (NME и melody maker).
Следващия сингъл, брилянтния this charming man, използващ реплики взети директно от филма "Sleuth" ("A jumped-up pantry boy who never knew his place"; лириките продължават 'He said return the ring/ he knows so much about these things;) стига до номер 25 в английския сингъл чарт. Интересно е да се отбележи, че във филма 'а jumped up panty boy' е използвано като обида, докато в песента на The Smiths се изразява съчувствие и симпатия - доказателство, че The Smiths слагат под крилото си всички изолирани и отчуждени от обществото тийнейджъри.
What difference does it make е третият сингъл от предстоящия албум 'The Smiths' и достига до 12 място в английския чарт. По това време групата вече е подложена на критика заради песента reel around the fountain, която някои смятат за възхвала на педофилията и насилието над деца. Това е първия, но не и последния случай, когато Мориси публично трябва да защитава поетичните си текстове.
Дългоочакваният дебют на групата излиза в края на февуари 1984 и я превръща в най - известната, коментирана и влиятелна нова банда в британия. Албумът дебютира под номер 2 в класацията за албуми на Англия. Също така често попада в топ ХХХ на най - добрите албуми за всички времена.
Следващият сингъл на групата е песен, която не попада в дебютния албум - най - успешната композиция на The Smiths до този момент, която обаче не отговаря на качеството на предишните сингли - heaven knows I'm miserable now. Много мастило е излято за би - сайда на сингъла, озаглавен suffer little children, която също е и последната песен от дебютния им албум. В тази песен се разказва една от най - мрачните приказки на Британия, историята на мъж и жена с фамилия Мурс, които убиват няколко деца през 60' в Манчестър (пословично известните moors murders). въпреки очевидната симпатия на Мориси към тези деца и близките им (част от които са споменати поимено) (what they've done/ I've done) и запомнящия се текст (you'll sleep but you'll never dream; oh, manchester, so much to answer for') песента раздвижва цяла Англия.
Небезизвестна е историята, когато бащата на едно от трагично загиналите деца чува песента в бар и мисли, че това е гавра със светлата им памет.
Мориси лично го търси и разяснява своята позиция по песента, казвайки след това в интервю, че 'аз можех да бъда едно от децата, защото растях в същия период, по същите места').
Следващия албум на групата е великия hatful of hollow. Това е нестудиен албум, където са събрани неиздавани парчета, сингли, които не са попаднали в албума и изпълнения на живо от сесиите на групата с Бибиси и влиятелния Диджей Джон Пийл.
Някой от версиите в този албум са смятани за по - добри в сравнение с оригиналните от публиката, критиката и самата група, а това е друг албум, който често попада в класацийте на критиката за най - добър албум за всички времена.
Скоро след това групата издава william it was really nothing, написана като отговор на слуховете, че Мориси и негов неинтимен приятел - вокалиста на the associates бил макензи - имат сексуална връзка. Големият хит обаче е една от най - популярните песни на The Smiths, наречена how soon is now?. репликата се превръща в catch - phrase и е една от най - успешните песни на The Smithsв америка, както и една от любимите песни на феновете на The Smiths. в класация на vh1 за 50-те най - добри текстове тя попада на второ място, след 'one' на u2.

През 1985 The Smiths издават втория си албум meat is murder...

Meat is murder е издаден през 1985 и въпреки някой критики, че албума е по-слаб от дебютния им албум meat is murder дебютира под номер 1 в чарта на Англия.
По това време интервютата на Мориси предизвикват все повече вълнения в родната му Англия. Както си личи от името на албума Мориси проповядва вегетарианството и допълнително се обявява против монархията, псува Маги Тачър и нейната политика и обвинява благотворителната band aid в лицемерие и търсене на популярност на гърба на страдащи хора в Африка.
По същото време групата издава песен непопаднала в албума - shakespeare's sister, която достига до номер 26 в английския сингъл чарт.
Голямо внимание се обръща на неуспеха на сингъла that joke isn't funny anymore, който не успява да влезе в топ 40.
Meat is murder често е смятан за най - слабият албум на The Smiths, въпреки многото силни песни.
Rolling Stones поставя meat is murder под номер 295 пред дебютния The Smiths в своята мащабна класация 'най - добрите 500 албума на всички времена'.

Следващата песен на групата обаче възвръща доверието на публиката в The Smiths. Theboywith the thorn on his side, за която някой твърдят, че е написана за Джеймс Дийн, който е идол на Мориси, слага началото на най - успешния период на групата и поправя пътя за класическия the queen is dead.

След дълго забавяне поради проблеми със собственика на rough trade geoff travis the queen is dead е издаден през 1986 и дебютира под номер 2 в английския чарт за албуми.
Tова е най - популярния албум на The Smiths и по общо мнение - най - добрият албум, който групата някога издава.
Първият сингъл bigmouth strikes again не постига очаквания ефект. Мар нарочно търси експлозивен сингъл в стила на 'bang, bang, bang' на Rolling Stones. С подкрепата на собственика на rough trade той е предпочетен пред there is a light that never goes out, която е желания първи сингъл от Мориси.
В последствие there is a light that never goes out е обявена за песента епитом на The Smiths и може би тяхната най - добра и популярна песен.
Оценки различни от безлимитни хвалби получават само never had no one ever, която е смятана за песента - клише на The Smiths, с лирики изразяващи депресия и липса на любов в типичния за Mориси стил на пеене, демонстиращ нещастие.
Другата е vicar in a tutu, а всички други са признати за абсолютни класики и по - голяма част от тях са често цитирани като някой от най- добрите песни, създавани някога от която и да било група.
Първата песен the queen is dead често е оценявана като едно от най - добрите пилотни парчета на албум. В нея се разказва истинската история на психически болен човек, който избягва от лудницата и прониква в бъкинганския дворец, където говори с кралицата. Песента е в първо лице.
Frankly mr.shankly е пряка критика към собственика на Geoff Trade с типичните за The Smiths запомнящи се лирики (

Fame, Fame, fatal Fame
It can play hideous tricks on the brain
But still I'd rather be Famous
Than righteous or holy, any day
Any day, any day


But sometimes I'd feel more fulfilled
Making Christmas cards with the mentally ill
I want to live and I want to Love
I want to catch something that I might be ashamed of
)
Tретата песен е безспорна The Smiths класика - I know it's over. често е цитирана като най - добрият текст на Mориси, а и когато човек я чуе лесно може да си помисли, че музиката и текстовете в музиката не могат да бъдат много по - добри от това (:

В cemetry gates Мориси използва своя идол Оскар Уайлд като патрон - пазител срещу критиките за плагиатство, уповавайки се на великата му мисъл, че 'таланта взема назаем, гения краде'.
Също така обаче критикува по - малко талантливи хора, които използват чужди реплики и ги представят за свой собствени.

Последната песен от албума е some girls and bigger than others. освен изключителна песен, нейното място като последна песен след there is a light that never goes out показва колко далеч могат да стигнат The Smiths в този период, предизвиквайки своя собствен талант, критиката и широката публика, което също е доказателство, че както The Clash в периода london calling, групата е способна да направи всичко, което желае.

Този албум често е попадал през годините под номер 1 в класации за най - велики албуми на списания като NME, melody marker и Q. Манията на NME по личността и текстовете на Мориси е толкова безгранична, че критиците на списанието го наричат 'new Morrissey express' (ню мориси експрес; истинското име на списанието е new musical express).
20 години след излизането на албума - 2006 - списанието посвещава цяло издание на the queen is dead, а The Smiths са една от четирите групи (заедно с led zeppelin, the rolling stones и nirvana), за които NME и melody marker имат специално издание посветено изцяло на тях.

По - късно през същата година групата издава една от най - добрите си песни, които не попадат в студиен албум - panic. Грешно взета за ода към расизма, заради запомнящите се реплики 'burn down the disco/ hang the 'blessed' dj' (по това време клубната културата в Англия е територия на цветнокожите), тази песен всъщност е критика към радиото, телевизията, популярната култура и в крайна сметка - обществото - за своята апатия и предпочетанията им.
Непосредствено след като се съобщава, че ядрения реактор 'чернобил' е претърпял авария, се пускат същите лигави лайна, които сме обречени да слушаме и до днес.
Тази песен е израз на възмущението на Мориси. Песента започва с 'panic on the streets of london/ panic on the streets of birmingham/ I wonder to myself/ could life ever be the same again?'

През същия период групата издава и сингъла ask, а също така претърпява и няколко кадрови промени и вътрешни проблеми - andy rourke е уволнен по най - грубият начин заради пристрастеността си към хероин, Craig Gannon става ритъм - китарист на групата, а брилянтния китарист и създател на песни Джони Мар страда от депресия и 'пие повече, отколкото може да понесе'

През 1987 групата...

През 1987 The Smiths са на върха на своята популярност, но не всичко върви добре вътре в групата. Въпреки това годината започва добре с издаването на синглите shoplifters of the world, unite!, която е любимата Smiths песен на Мориси и sheila take a bow. Двете песни достигат респективно до 11-то и 10-то място в сингъл чарта на Англия.
Издадени са почти индентичните комлилации the world won't listen за Британия и louder than bombs за северна америка със съответно 16 и 24 неиздавани песни, демота и сингли.

Louder than bombs е издаден първи и съответно предизвиква голям интерес сред хардкор феновете на The Smiths в Aнглия. До там, че само чрез внасяне от Америка албума стига до номер 38 в английския чарт за албуми.

През август 1987 един от двамата музиканти образуващи ядрото на The Smiths и отговорен за по - голяма част от музиката на групата - китариста Джони Мар -напуска The Smiths завинаги.
Дълго време Джони Мар и Мориси таят вражда по отношение на музикалната насока на групата. Мар е ядосан от факта, че според него звученето на The Smiths не се развива и групата не прави стъпки напред, както и с нежеланието на Мориси да експерементира и упорството му да прави кавъри на изпълнители от 60'.
Вокалът Мориси от своя страна е раздразнен, че Мар участва в странични проекти и не се концентрира напълно върху The Smiths.

Резултатът е, че по времето, когато последния четвърти албум на групата е издаден, The Smiths вече са история.
Strangeways, here we come е най - негативно приетия албум от критиците, но въпреки това е назован и от четиримата члена на The Smiths като техния най - добър албум. Публиката също е раздвоена, но към момента може лесно да се каже, че албума е издържал теста на времето и се смята за лебедовата песен на група от ранга на която може да не видим в близките десетилетия.

След края на The Smiths Джони Мар участва в множество странични проекти и прави група с вокала на New Order, а след това записва два албума с the the.
Мориси започва успешна солова кариера, която му позволява да има топ 10 сингли в три последователни десетилетия в Англия. Към 2007 Мориси има 8 албума. Viva hate (1989), който дебютира под номер 1 в английския чарт и нетрадициония kill uncle(1991) са първите два солови албума на дъ моузър. Следва your arsenal (1992), който често е смятан за най - добрият солов албум на Мориси и също стига до номер 1 в класацията за албуми на Англия, а освен това получава грами номинация за най - добър алтернативен албум.
Vauxhall and I (1994) е последния успешен албум на Мориси в този период и както предишните му тави също стига номер 1 в чарта на англия. Следват два експерементални албума, които не са приети много добре нито от феновете, нито от критиката и чийто продажби са нищожни в сравнение с дотогавашните солови успехи на Мориси.

И след това нищо.

До 2004, когато Мориси се връща с you are the quarry след 7 години отсъствие от музикалната сцена и изгнаничество в Лос Анджелис. Албумът дебютира под номер 1, записва два топ 3 сингли и общо четири топ 10.
Последният му албум (към 2007) ringleader of the tormentors излезе под вихрушка от хвалби от специализираните издания и не особено учудващо дебютира под номер 1 в Англия и под номер 27 в Америка.

Изготвил: Aлександър Йорданов(apathy boy)

26-11-2006 от Aлександър Йорданов